вторник, 17 юни 2008 г.

Фолклорни празници и обичаи в Испания, Унгария и България

rfi >> "Фолклорни празници и обичаи"

Съвсем не е случайно, че Испания е известна с най-шумните и най-оригинални фолклорни празници. Обикновено зад повечето от тях прозира езическият и средновековен произход. Общото между тези обичаи е, че тяхната цел е да се извикат добрите сили или небесната благодат. За да се получи желаното идеи съвсем не липсват. Така например през януари на о-в Майорка най-яките мъже трябва да се катерят по дърво на площада пред църквата. По-интересното е, че те се катерят намазани със сапун и яйца. На много места се провеждат битки между християните и смъртта. През месец юни, в известната винарска област Риоха се провеждат битки с вино, по време на които се изливат над 100 000 литра вино. Подобна е картината и през август в Буньол, край Валенсия, където се провеждат известните битки с домати. По време на тези народни битки се използват над 150 000 кг домати. Един от най-колоритните фолклорни празници се провеждат в Пиренеите, в Берга и се казва ла патума. Главни герои на празника са великани, дяволи, джуджета, мъже с ужасяващи маски, които минават по улиците сред фойерверки и бенгалски огньове Целта на този обичай е да градът да се освободи от феодалната власт. Колкото по-голям е шумът, толкова по-доволни са хората. Общият брой на фолклорните празници в Испания е над 3000.

Преди около десет години във всички унгарски градове започнаха да се появяват така наречените танцхаас или танцови къщи. В Будапеща танцови къщи има във всеки район. Става дума да за нещо като клубове, където унгарците идват да танцуват и да се учат на фолклорни танци. Таксата за тези клубове е минимална и те са отворени за всички желаещи. Прави впечатление, че посетителите на танцовите къщи съвсем не са възрастни хора, а ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика. Някои търсят в тази нова вълна израз на стремежа към “голяма и велика Унгария”, но специалистите са категорични, че става дума за носталгия по корените на унгарските традиции. Разбира се, тук се вписва и носталгията по унгарците, живеещи в румънската област Трансилвания. Действително съществува силна тенденция за завръщане към фолклорните традиции и това се възприема като средство за обединение на всички унгарци.


Българският фолклорен календар е много пъстър. В последните години в България се наблюдава своеобразно обръщане на хората към фолклорните обичаи и обреди.
Дори някои от туроператори започнаха да включват в програмите си посещения на местата с колоритни фолклорни изяви. Наред с кукерските игри, конните надбягвания у нас има тенденция да се празнуват все повече народни празници. Повечето от празниците са смесица от християнски и езически ритуали. Един от уникалните народни празници е „Калиница”, който се празнува в Асеновград. Празникът е възстановен след дълго прекъсване. С този празник се отбелязва началото на лятото, но всъщност празникът почита Богородица. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с образа на малката Богородица, заобиколена от нейните родители и приятелки, когато за първи път я въвеждат в храма. На 24 юни, Еньовден, когато според поверието се сбъдват най-добрите пожелания, в града се избира Калиница. Тя е малко момиче на възраст между 3 и 6 години, която обличат в специална бяла рокля, наподобяваща булчинската. Калица и нейните приятелки обикалят града и изпълняват стар сватбен ритуал - носят златни монети /нишани/ и пеят обредни песни. Заради този обичай градът си е спечели прозвището „градът на булките”. Празникът е свързан и с дългогодишните традиции на Асеновград в производството на булчинско облекло. В града има над 50 ателиета и 100 специализирани магазина. Фестивалът привлича хора не само страната, но и много чужденци. Булченският фестивал е така популярен в региона, че в едно от съседните села Три могили малките момиченца от мюсюлмански семейства също правят шествие, но там малките булки са облечени в червено, а лица им са покрити с воал. Фолклорният пътеводител през лятото отвеждат ценителите на фолклора в първата неделя на август в известното родопско село Гела, където става надсвирване с гайди. В надсвирването участват най-добрите майстори на родопската каба-гайда. В дните на събора могат да се чуят много родопски песни. През август се провеждат и прочутите народни събори в Рожен и в Копривщица. Специално край Копривщица ежегодно се събират повече от 18 000 почитатели на български народни песни и танци от цял свят.

Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова

1 коментар:

Испания- почивка каза...

Радвам се за статията и че ни пишете нови неща свързани с другите страни.Обичам да пътувам и според мен човек тръгне ли на някъде би трябвало да се информира малко повече за избраната дестинация и да знае какво го чака дори и като закони там. Хубаво е че на места са започнали да изникват танцови къщи ,като чух и аз веднага си помислих, че че посетителите на танцовите къщи ще са възрастни хора, а ето, че съм грешала и имало ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика, която можем да слушаме от време на време по някой ТВ канал или радио ако се излъжат да пуснат.А в интернет има всичко вече.