архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.60, бр.1, година XI, 2004г.
MАСЛЕНИЦА - НАЙ-СТАРИЯТ РУСКИ ПРАЗНИК
   В края на февруари - началото на март, в Централна Русия все още е зима. Студено е даже и през слънчевите дни. През тези предпролетни дни в руските градове и села отбелязват веселия празник Изпращане на зимата. Наричат го Масленица (Сирница, Сирна неделя).
   Това е най-старият празник, почитан от руския народ. Доказателство за това може да намерим в “Повесть временных лет” - произведение, написано през XII в. Летописецът пише, че независимо от изминалите вече две столетия от приемането на християнството в Рус обичаят на почитане на Слънцето е все още жив.
   Приготовленията за празника били продължителни: хората почиствали къщите си, изгаряли целия боклук. По време на празника организирали множество весели игри, пързаляли се с шейни по заледените склонове и, разбира се, пекли блини (специфичен вид палачинки). Защо именно блини? Защото кръглите и червеникави блини по своята форма приличат на слънцето. През последния ден на празника разпалвали огньове и изгаряли Масленицата - кукла, която се правела от слама и символизирала зимата.
   Сред народа наричат Масленицата “честная”, “широкая”, което в превод на български означава “богата”, често й казват “весела” Масленица.
   Всички дни на празничната седмица имат своите имена. Понеделник е кръстен “встреча” - “посрещане". Вторник е “заигрыш” - “заиграване". Сряда носи името “лакомка” - “лакомница". “Разгул”, “перелом”, “широкий” наричат четвъртък - тогава е кулминацията на празника, най-голямото веселие. Петъкът е именуван “тещины веселки”, защото в този ден почитали тъщата. Съботата е наречена “золовкины посиделки”, т. е. “седянка на зълвите". Неделята има най-много имена: “проводы” - “изпращане”, “прощанья” - “прощаване”, “прощеный ден” - “ден за прошка".
   Празникът започвал с посещение на роднините. През първия ден на Масленица се организирали всенародни увеселения, на площадите слагали люлки, строили улични театри, подреждали маси, отрупани със сладки лакомства.
   Във вторник, на “заиграване”, от ранно утро девойките и младежите се пързаляли с шейни, гощавали се с блини.
   На третия ден, “лакомница”, тъщите канели у дома зетьовете си за да опитат от техните блинички, а за развлечение на любимия зет събирали всички свои роднини.
   През богатия четвъртък започвали различните обреди, продължавали уличните веселби и разходките с шейни.
   В петък зетьовете гощавали своите тъщи с блини. Поканите били или официални за обяд с цялата рода, или просто за вечеря. Зетят бил длъжен предишната вечер лично да покани тъщата си, а на сутринта да изпрати празнично облечени хора да я извикат. Колкото повече били те, толкова повече почести се оказвали на тъщата.
   За “седянката на зълвите” младата снаха канела в дома си всички свои близки. Ако зълвите й не били още омъжени, тогава снахата събирала своите неомъжени приятелки, ако пък били омъжени, тя канела семейните си роднини и с шейни ги разкарвала по зълвите. Имало обичай младите булки да поднасят подаръци на своите зълви.
   Изпращането на Масленица се свързва в Русия с различни обреди. В неделя, на Сирни заговезни - деня за прошка, се правели подаръци на кума и кумата. Прошка от роднините и познатите се искала вечерта. За прошка се идвало в дома на най-възрастния в рода. Хората си казвали един на друг: “Прости ми, моля те, ако с нещо съм се провинил пред теб". Прошката се заключавала в целувка и нисък поклон. Прошка между членовете на семейството се искала след вечеря, преди сън. Децата се покланяли ниско на своите родители и искали прошка.
   По време на празниците руският народ не забравял за предстоящите пости. За това свидетелстват и съвети като този: “Масленица не век дается” - сирната неделя няма да продължи цял век, “Пируй и гуляй, баба, на Масленице, а про пост вспоминай” - пирувай и се забавлявай през Сирната неделя, но не забравяй за идващите пости.
   Седмиците преди Масленица са наречени от народа “пестрые” - пъстри и “всеядные” - всеядни. Пъстри се наричат последните седмици преди постите, те следват след всеядните.
   Съществуват поличби, свързани с тези седмици: “Какова песрая, таксава и Маслена” - каквато е пъстрата седмица, такава ще е и сирната, “Какава всеядная погодой, такава и Маслена” - каквото е времето през всеядната седмица, такова ще е на Сирница, “Если на всеядной будет хороша погода, то и на Маслена будет тепла” - ако през всеядната седмица времето е хубаво, то и на сирница ще е топло, “Ненастная погода в воскресеньие перед Масленицей - к уражаю грибов” - ако времето в неделя преди Сирница бъде лошо, то ще има много гъби, “Оттепель с заморозками (или ненастье) на прощеный ден - к уражаю грибов” - ако на Прошка се топи снегът, а после настъпи студ, ще има гъби в гората, “Какой день на Масленицы красный - в такой сей по весне пшеницу” - в който ден на Сирница времето е хубаво, в този ден трябва да се сее през пролетта пшеницата.
горе